белолик
[bɛloˈlik]
белолик значение:
Какво е белолик? Който има бяло, светло лице; със светла кожа на лицето. Често се среща в народното творчество и поезията.
1. (пряко) Който има бяло, светло лице; със светла кожа на лицето. Често се среща в народното творчество и поезията.
- Ударение
- белолѝк
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бе-ло-лик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- белолики
Примери за използване на белолик
(пряко)
- Белоликата девойка се усмихна срамежливо.
- В народните песни често се пее за 'мома белолика'.
Как се пише белолик
Грешни изписвания: бялолик, белулик, белолйк
При образуването на сложни думи, когато първата основа е 'бял', променливото 'я' преминава в 'е' пред съединителната гласна (бял -> бел-о-лик).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бял + лик (лице)
Сложна дума, образувана от основите на прилагателното 'бял' и съществителното 'лик' (лице), свързани със съединителна гласна -о-.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мома белолика
- белолико лице
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
