белочел
[bɛloˈt͡ʃɛl]
белочел значение:
Какво е белочел? Който има бяло петно на челото или бяло чело.
1. (зоология) Който има бяло петно на челото или бяло чело.
2. (пряко) За добитък – с бяла звезда или ивица на челото.
- Ударение
- белоче́л
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бе-ло-чел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- белочели
Примери за използване на белочел
(зоология)
- Голямата белочела гъска е зимуващ вид у нас.
(пряко)
- Воловете бяха едри и белочели.
Синоними на белочел
Как се пише белочел
Грешни изписвания: бялочел, бело-чел, белучел
Думата е сложно прилагателно и се пише слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бял + чело
Образувано от 'бял' и 'чело' със съединителна гласна 'о'. Основата 'чел' идва от корена на думата чело.
Употреба
Чести словосъчетания:
- белочела гъска
- белочела рибарка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
