бенедиктинец
[bɛnɛdikˈtinɛt͡s]
бенедиктинец значение:
Какво е бенедиктинец? Монах от най-стария католически орден, основан от Свети Бенедикт, следващ неговия устав.
1. (религия) Монах от най-стария католически орден, основан от Свети Бенедикт, следващ неговия устав.
- Ударение
- бенедикти́нец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бе-не-дик-ти-нец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бенедиктинци
Примери за използване на бенедиктинец
(религия)
- Бенедиктинците са известни със своята книжовна дейност и преписване на древни ръкописи.
- В манастира живееше един стар бенедиктинец.
Как се пише бенедиктинец
Грешни изписвания: бенедиктенец, бенедйктинец, бенедиктйнец
Думата се пише с малка буква, освен ако не е в началото на изречение, тъй като е нарицателно име за член на орден.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:Benedictus
Произлиза от името на Свети Бенедикт Нурсийски (Sanctus Benedictus), основател на ордена през VI век. Навлиза в българския език чрез западноевропейските езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- орден на бенедиктинците
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
