бенедиктински
[bɛnɛdikˈtinski]
бенедиктински значение:
Какво е бенедиктински? Който се отнася до най-стария западен католически монашески орден, основан от Свети Бенедикт през VI век.
1. (религия) Който се отнася до най-стария западен католически монашески орден, основан от Свети Бенедикт през VI век.
2. (кулинария) Вид силен билков ликьор, първоначално произвеждан от монасите на този орден.
- Ударение
- бенедикти'нски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бе-не-дик-тин-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бенедиктински
Примери за използване на бенедиктински
(религия)
- Бенедиктинският орден спазва строг устав на труд и молитва.
- В библиотеката се пазеха стари бенедиктински ръкописи.
(кулинария)
- След вечерята сервираха чаша ароматен бенедиктински ликьор.
Как се пише бенедиктински
Грешни изписвания: бенедиктски, бенидиктински, бенедйктински, бенедиктйнски, бенедиктинскй
Думата се пише с малка буква, освен когато е част от собствено име (напр. Бенедиктински орден).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:Benedictus
Произлиза от латинското собствено име Benedictus (благословен), чрез името на Свети Бенедикт Нурсийски, основател на ордена. В българския език навлиза чрез западноевропейските езици (френски bénédictin или немски benediktinisch).
Употреба
Чести словосъчетания:
- бенедиктински орден
- бенедиктински манастир
- бенедиктински ликьор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
