Dumite-BG – онлайн речник за българския език

берлинчанин

[bɛrlint͡ʃanin]

берлинчанин значение:

Какво е берлинчанин? Постоянен жител на град Берлин или човек, роден в този град.

1. (етнонимия) Постоянен жител на град Берлин или човек, роден в този град.
Ударение
берлинча̀нин
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бер-лин-ча-нин
Род
мъжки
Мн. число
берлинчани
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на берлинчанин

(етнонимия)
  • Като кореняк берлинчанин, той познаваше всяка улица в квартал Мите.
  • Младият берлинчанин разказа за живота в столицата.

Как се пише берлинчанин

Грешни изписвания: Берлинчанин, берлйнчанин, берлинчънин, берлинчанйн
Названията на жители на населени места се пишат с малка буква, освен ако не са в началото на изречението.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Berlin
Произлиза от името на град Берлин (Berlin) + българската наставка за жителство '-чанин'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.