беснеене
[bɛsˈnɛɛnɛ]
беснеене значение:
Какво е беснеене? Състояние на силна ярост, гняв или необуздано поведение; проява на буйство.
1. (пряко) Състояние на силна ярост, гняв или необуздано поведение; проява на буйство.
- Ударение
- беснѐене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бес-не-е-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на беснеене
(пряко)
- Неговото безпричинно беснеене уплаши децата.
- След час беснеене бурята най-после утихна.
Антоними на беснеене
Как се пише беснеене
Грешни изписвания: биснеене, беснейене
Коренът е бес- (от бяс), а наставката е -еене (от глаголи на -ея). Пише се с две е последователно.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бѣсъ
Отглаголно съществително от глагола 'беснея', който произлиза от съществителното 'бяс' (бѣсъ) – демон, зъл дух, ярост.
Употреба
Чести словосъчетания:
- диво беснеене
- беснеене на стихиите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
