Dumite-BG – онлайн речник за българския език

библиофилче

[biblioˈfilt͡ʃe]

библиофилче значение:

Какво е библиофилче? Млад любител на книгите или някой, който проявява страст към колекционирането на книги (често употребявано с умиление или лека ирония).

1. (Пряко / Иронично) Млад любител на книгите или някой, който проявява страст към колекционирането на книги (често употребявано с умиление или лека ирония).
Ударение
библиофѝлче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
биб-ли-о-фил-че
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
библиофилчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на библиофилче

(Пряко / Иронично)
  • Той е още малко библиофилче, но вече има своя библиотека.
  • Гледай го ти нашето библиофилче, пак е заровило нос в енциклопедията.

Синоними на библиофилче

Как се пише библиофилче

Грешни изписвания: библюфилче, бйблиофилче, библйофилче, библиуфилче, библиовилче, библиофйлче
Сложната дума запазва правописа на съставните си части. Пише се с ио (библиофил), следвайки гръцкия оригинал.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:biblion + philos
Умалителна форма на 'библиофил'. От старогръцки: 'biblion' (книга) и 'philos' (приятел, любител).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.