бивник
[ˈbivnik]
бивник значение:
Какво е бивник? Силно удължен, издаден напред зъб (обикновено резец или кучешки) при някои животни като слонове, моржове и диви свине, служещ за защита или разравяне на земята.
1. (зоология) Силно удължен, издаден напред зъб (обикновено резец или кучешки) при някои животни като слонове, моржове и диви свине, служещ за защита или разравяне на земята.
- Ударение
- бѝвник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бив-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бивници
Примери за използване на бивник
(зоология)
- Слоновете често стават жертва на бракониери заради ценните си бивници.
- Моржът използва мощните си бивници, за да се изкачва върху леда.
Синоними на бивник
Как се пише бивник
Грешни изписвания: бивнък, бйвник, бивнйк
Пише се с и в корена (от бия). Наставката е -ник.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бия
Произлиза от глагола 'бия' (удрям) + суфикс '-ник'. Първоначалното значение е 'орган/инструмент за удряне'. Свързано е с архаичното 'бив' (удрящ).
Употреба
Чести словосъчетания:
- слонски бивник
- счупен бивник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
