Dumite-BG – онлайн речник за българския език

бинокъл

[biˈnɔkɐɫ]

бинокъл значение:

Какво е бинокъл? Оптически уред с две паралелно разположени зрителни тръби за наблюдение на отдалечени обекти с двете очи едновременно, даващ стереоскопичен образ.

1. (оптика) Оптически уред с две паралелно разположени зрителни тръби за наблюдение на отдалечени обекти с двете очи едновременно, даващ стереоскопичен образ.
2. (театър) Малък оптически уред за гледане в театър или опера (театрален бинокъл).
Ударение
бино̀къл
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
би-но-къл
Род
мъжки
Мн. число
бинокли
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бинокъл

(оптика)
  • Капитанът вдигна бинокъла към очите си, за да огледа хоризонта.
  • За наблюдение на птици е необходим мощен и лек бинокъл.
(театър)
  • Тя извади седефения си бинокъл, за да види по-добре актьорите на сцената.

Как се пише бинокъл

Грешни изписвания: бинокал, бенокъл, бйнокъл, бинукъл

Думата съдържа променливо ъ. В единствено число се пише бинокъл, но в множествено число гласната изпада: бинокли.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:bini + oculus
Заемка от френски (binocle), която възхожда към латинските корени bini (по два) и oculus (око).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • театрален бинокъл
  • военен бинокъл
  • гледам през бинокъл

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.