бистър
бистър значение:
Какво е бистър? Който пропуска погледа през себе си, без да е замътен от примеси.
1. (за течност) Който пропуска погледа през себе си, без да е замътен от примеси.
2. (за небе или въздух) Без облаци, мъгла или дим, които да затрудняват видимостта.
3. (за очи или поглед) Който изглежда светъл и ясен, без помътняване.
4. (преносно; за мислене) Способен да възприема и осмисля нещата бързо и точно. За човек или глава — със запазена яснота на мисълта.
5. (преносно; рядко; за памет) Който запазва спомените ясни и точни.
6. (преносно; за глас или смях) Който се чува отчетливо и звънко.
- Ударение
- бѝстър
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бис-тър
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бистри
Примери за използване на бистър
(за течност)
- Потокът носеше бистра вода от планината.
(за небе или въздух)
- В бистрия въздух се виждаха и най-далечните върхове.
(за очи или поглед)
- Детето го погледна с бистри очи.
(преносно; за мислене)
- След почивката той погледна проблема с бистър ум.
(преносно; рядко; за памет)
- Въпреки годините учителката имаше бистра памет.
(преносно; за глас или смях)
- От двора долетя бистрият смях на децата.
Антоними на бистър
Как се пише бистър
Правописът е бистър с ъ; формите за женски и среден род са бистра и бистро.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бистра вода
- бистър ум
- бистро небе
Фразеологизми:
- бистър като сълза
- на бистра глава
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
