бичуване
[bit͡ʃuˈvanɛ]
бичуване значение:
Какво е бичуване? Нанасяне на удари с бич (камшик) като форма на наказание или изтезание.
1. (пряко) Нанасяне на удари с бич (камшик) като форма на наказание или изтезание.
2. (преносно) Подлагане на остра, безпощадна критика или обществено порицание.
- Ударение
- бичу'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- би-чу-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- бичувания
Примери за използване на бичуване
(пряко)
- Публичното бичуване е било често срещано наказание през Средновековието.
- В някои държави бичуването все още присъства в наказателния кодекс.
(преносно)
- Статията беше насочена към бичуване на корупционните практики.
- Той се отдаде на самобичуване заради грешките си.
Синоними на бичуване
Антоними на бичуване
Как се пише бичуване
Грешни изписвания: бечуване, бйчуване, бичоване, бичувъне
Пише се с и в корена (от бич) и с у в наставката (от глаголното окончание -увам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бич
Отглаголно съществително от глагола 'бичувам', който произлиза от съществителното 'бич' (камшик).
Употреба
Чести словосъчетания:
- публично бичуване
- нравствено бичуване
- самобичуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
