благо-

['blago]

благо- значение:

Какво е благо-? Първа част на сложни думи, придаваща значение на 'добър', 'добро', 'приятен', 'мек' или 'щастлив'.

1. (словообразуване) Първа част на сложни думи, придаваща значение на 'добър', 'добро', 'приятен', 'мек' или 'щастлив'.

Ударение: бла̀го-
Част на речта: неопределима част на речта
Сричкоделение: бла-го
Род: няма

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на благо-

(словообразуване)

благороден (от 'благо' и 'род')
благозвучен (от 'благо' и 'звук')
благодарен (от 'благо' и 'даря')

Синоними на благо-

добро-

Антоними на благо-

зло-

Как се пише благо-

Грешни изписвания: блъго-, благу-

Като първа съставка на сложни думи се пише слято с втората основа (напр. благоразумен). Пише се с дефис само при пренасяне или в специализирани лингвистични текстове.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:благъ

Първа съставка на сложни думи, произлизаща от старобългарското 'благъ' (добър, приятен, щастлив).