благо-
['blago]
благо- значение:
Какво е благо-? Първа част на сложни думи, придаваща значение на 'добър', 'добро', 'приятен', 'мек' или 'щастлив'.
1. (словообразуване) Първа част на сложни думи, придаваща значение на 'добър', 'добро', 'приятен', 'мек' или 'щастлив'.
- Ударение
- бла̀го-
- Част на речта
- неопределима част на речта
- Сричкоделение
- бла-го
- Род
- няма
Примери за използване на благо-
(словообразуване)
- благороден (от 'благо' и 'род')
- благозвучен (от 'благо' и 'звук')
- благодарен (от 'благо' и 'даря')
Синоними на благо-
Антоними на благо-
Как се пише благо-
Грешни изписвания: блъго-, благу-
Като първа съставка на сложни думи се пише слято с втората основа (напр. благоразумен). Пише се с дефис само при пренасяне или в специализирани лингвистични текстове.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благъ
Първа съставка на сложни думи, произлизаща от старобългарското 'благъ' (добър, приятен, щастлив).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
