благоверен
[blɐɡoˈvɛrɛn]
- Ударение
- благове'рен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бла-го-ве-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- благоверни
Как се пише благоверен
Грешни изписвания: благоверин, блъговерен, благуверен
Сложна дума, пише се слято. Съдържа променливо я (вяра -> благоверен), където 'я' преминава в 'е'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благовѣрьнъ
Калка от гръцки език (eusebes). Съставена от 'благо' (добро) и 'вяра'. Първоначално църковен термин за владетели или светии, изповядващи правата вяра.
Употреба
Чести словосъчетания:
- благоверен цар
- моята благоверна
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
