благовестител
[blɐgovɛsˈtitɛl]
благовестител значение:
Какво е благовестител? Проповедник на Евангелието (Благата вест); евангелист.
1. (религия) Проповедник на Евангелието (Благата вест); евангелист.
2. (книжовно) Човек, който носи или съобщава добра, радостна новина.
- Ударение
- благовестѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бла-го-вес-ти-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- благовестители
Примери за използване на благовестител
(религия)
- Свети апостол Лука е известен като лекар и благовестител.
- Мисионерите тръгнаха като благовестители сред езическите племена.
(книжовно)
- Той се яви като благовестител на победата.
Синоними на благовестител
Антоними на благовестител
Как се пише благовестител
Грешни изписвания: благонестител, блоговестител, блъговестител, благувестител, благовестйтел
Сложната дума се пише слято с о като съединителна гласна между основите благ и вест.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благъ + вѣсть
Калка на гръцката дума 'euangelistes' (ευαγγελιστής). Съставена от 'благо' (добро) + 'вест' (новина) + суфикс '-ител'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
