благовестителка
[bɫaɡovɛsˈtitɛɫkɐ]
благовестителка значение:
Какво е благовестителка? Жена, която разпространява благи (добри) вести; проповедничка на християнското учение (Евангелието).
1. (Религия, Книжовен език) Жена, която разпространява благи (добри) вести; проповедничка на християнското учение (Евангелието).
- Ударение
- благовестѝтелка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бла-го-вес-ти-тел-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- благовестителки
Примери за използване на благовестителка
(Религия, Книжовен език)
- Мария Магдалена често е наричана първата благовестителка на Възкресението.
- Тя бе неуморна благовестителка на идеите за мир и разбирателство.
Синоними на благовестителка
Антоними на благовестителка
Как се пише благовестителка
Грешни изписвания: благовестетелка, блъговестителка, благувестителка, благовестйтелка
Сложна дума, пише се слято. Свързващата гласна е 'о'. Коренът 'вест' се запазва.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благовѣстити
Женски род на 'благовестител'. Калка от гръцкото euangelistēs (ев- 'благо' + ангел- 'вест'). Съставена от 'благо' (добро) + 'вест' + суфикси.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
