благовонен
[bɫɐgoˈvɔnɛn]
благовонен значение:
Какво е благовонен? Който има много приятен, хубав аромат; който ухае хубаво.
1. (книжовно) Който има много приятен, хубав аромат; който ухае хубаво.
- Ударение
- благово̀нен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бла-го-во-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- благовонни
Примери за използване на благовонен
(книжовно)
- Въздухът беше наситен с благовонен дим от тамян.
- В градината растяха благовонни рози и жасмин.
Антоними на благовонен
Как се пише благовонен
Грешни изписвания: благовоннен, блъговонен, благувонен, благовунен
Прилагателното име завършва на -нен в мъжки род. В женски и среден род, както и в множествено число, се пише двойно н (благовонна, благовонно, благовонни), защото едното н е от корена, а другото от наставката.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благо + воня
Калка от гръцкото 'euodia'. Съставено от 'благо' (добро) и корена 'вон-' (мирис, който в старобългарски е бил неутрален, но в съвременния език е пейоративен, освен в тази сложна дума).
Употреба
Чести словосъчетания:
- благовонно масло
- благовонни треви
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
