благоговейно
[blagogovɛjno]
благоговейно значение:
Какво е благоговейно? С чувство на дълбока почит, уважение и преклонение; със страх и трепет пред нещо възвишено.
1. (книжовен) С чувство на дълбока почит, уважение и преклонение; със страх и трепет пред нещо възвишено.
- Ударение
- благоговѐйно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- бла-го-го-вей-но
Примери за използване на благоговейно
(книжовен)
- Тя пристъпи благоговейно към олтара.
- Всички слушаха благоговейно думите на стареца.
Синоними на благоговейно
Антоними на благоговейно
Как се пише благоговейно
Грешни изписвания: благовейно, блъгоговейно, благуговейно, благогувейно, благоговеино, благоговейну
Думата е сложна и съдържа пълните корени благо и говея.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благоговѣинъ
Наречие, образувано от прилагателното 'благоговеен'. Коренът е сложен: 'благо' (добро) + 'говея' (почитам, пазя тишина, постя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- слушам благоговейно
- мълча благоговейно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
