благодетелен
[blaɡoˈdɛtɛlɛn]
благодетелен значение:
Какво е благодетелен? Който прави добрини, който е склонен да помага; благотворителен.
1. (книжовно) Който прави добрини, който е склонен да помага; благотворителен.
2. (преносно) Който оказва добро, полезно въздействие.
- Ударение
- благодѐтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бла-го-де-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- благодетелни
Примери за използване на благодетелен
(книжовно)
- Той беше известен като благодетелен човек, който даряваше на сираци.
- Нейната благодетелна натура я караше да помага на всеки в беда.
(преносно)
- Планинският въздух има благодетелен ефект върху здравето.
- Дъждът се оказа благодетелен за посевите.
Синоними на благодетелен
Как се пише благодетелен
Грешни изписвания: благодеятелен, блъгодетелен, благудетелен
В съвременния български език се е наложила формата с е (благодетелен), въпреки че произлиза от ятова гласна (дѣ).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благодѣтѣльнъ
Калка от гръцки euergetikos. Съставена от 'благо' (добро) и 'дея' (правя, върша).
Употреба
Чести словосъчетания:
- благодетелен ефект
- благодетелен дъжд
- благодетелно влияние
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
