Енциклопедия на българския език

благородство

[bɫɐɡoˈrɔtstvo]

благородство значение:

Какво е благородство? Възвишеност на характера, великодушие, честност и доброта в отношенията с другите.

1. (етика) Възвишеност на характера, великодушие, честност и доброта в отношенията с другите.
2. (история/социология) Принадлежност към висшето съсловие; аристократичен произход.
Ударение
благоро̀дство
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бла-го-род-ство
Род
среден
Мн. число
благородства
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на благородство

(етика)
  • Тя прояви истинско благородство, като прости на враговете си.
  • Благородството задължава.
(история/социология)
  • Титлата е знак за неговото благородство.
  • Родово благородство.

Антоними на благородство

Как се пише благородство

Пише се с д пред -ство, тъй като идва от корена род (проверка: родове). Съгласната се обеззвучава при изговор, но се запазва при писане.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благородьство
Калка (буквален превод) от гръцката дума εὐγένεια (eugeneia). Съставно от 'благ' (добър) и 'род' (произход).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • душевно благородство
  • проявявам благородство
Фразеологизми:
  • благородството задължава