благоугоден
[bɫaɡouˈɡɔdɛn]
благоугоден значение:
Какво е благоугоден? Който е приятен на Бога; праведен, набожен, спазващ религиозните предписания.
1. (религия) Който е приятен на Бога; праведен, набожен, спазващ религиозните предписания.
2. (книжовно) Който се харесва някому, който е угоден и добър.
- Ударение
- благоуго̀ден
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бла-го-у-го-ден
- Род
- мъжки
- Мн. число
- благоугодни
Примери за използване на благоугоден
(религия)
- Той водеше смирен и благоугоден живот в манастира.
- Това дело е богоугодно и благоугодно.
(книжовно)
- Опита се да направи нещо благоугодно за началника си, но не успя.
Синоними на благоугоден
Как се пише благоугоден
Грешни изписвания: благогоден, блъгоугоден, благуугоден, благоогоден, благоугуден
Сложна дума с две основи, свързани със съединителна гласна о (или директно сливане, тъй като втората основа започва с гласна, но морфологично се запазва целостта на 'благо').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благо
Сложна дума, съставена от основите 'благо' (добро) и 'угоден' (приятен, желан). Вероятно калка от гръцки език (църковна терминология).
Употреба
Чести словосъчетания:
- благоугодно дело
- живот благоугоден
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
