Dumite-BG – онлайн речник за българския език

благоуханен

[blɐgouˈxanɛn]

благоуханен значение:

Какво е благоуханен? Който издава приятна миризма; ароматен.

1. (пряко) Който издава приятна миризма; ароматен.
Ударение
благоуха̀нен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
бла-го-у-ха-нен
Род
мъжки
Мн. число
благоуханни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на благоуханен

(пряко)
  • В градината цъфтяха благоуханни рози.
  • Въздухът беше благоуханен и свеж след дъжда.

Синоними на благоуханен

Как се пише благоуханен

Грешни изписвания: благоухаен, блъгоуханен, благууханен, благооханен, благоухънен
В мъжки род се пише с едно н (благоуханен), но в мн.ч. се удвоява -нн- (благоуханни).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благо + ухание
Сложна дума, образувана от корените 'благо' (добро) и 'ухание' (миризма). Калка по гръцки модел (euodia).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • благоуханно масло
  • благоуханни цветя
  • благоуханен дим

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.