благоухание
[blɐgouˈxaniɛ]
благоухание значение:
Какво е благоухание? Много приятна, силна и хубава миризма; аромат.
1. (пряко/поетично) Много приятна, силна и хубава миризма; аромат.
- Ударение
- благоуха̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бла-го-у-ха-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- благоухания
Примери за използване на благоухание
(пряко/поетично)
- Градината бе изпълнена с благоухание на рози и люляк.
- От кухнята се носеше благоухание на прясно изпечен хляб.
Антоними на благоухание
Как се пише благоухание
Грешни изписвания: благоуханиe (с латинско e), благоухания (за ед.ч.), блъгоухание, благуухание, благоохание, благоухъние, благоуханйе
Слято писане на сложно съществително. Завършва на -ие.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благоѫханиѥ
Калка на гръцката дума 'euōdia'. Съставна дума от 'благо' (добро) и 'ухание' (миризма).
Употреба
Чести словосъчетания:
- райско благоухание
- сладко благоухание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
