„благочестиво“ е форма на думата благочестив.
благочестив
[bɫɐɡot͡ʃɛˈstif]
благочестив значение:
Какво е благочестив? Който живее и постъпва според изискванията на християнския морал.
1. Който живее и постъпва според изискванията на християнския морал.
- Ударение
- благочестѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бла-го-чес-тив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- благочестиви
Форми на думата благочестив 8
- благочестива
- благочестиви
- благочестиво
- благочестивия
- благочестивата
- благочестивите
- благочестивият
- благочестивото
Как се пише благочестив
Грешни изписвания: благочестиф, блъгочестив, благучестив, благочестйв
Прилагателното име завършва на звучния съгласен в, който при изговор в края на думата се чува като [ф]. Проверката се прави чрез формите за женски род или множествено число: благочестива, благочестиви.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благочьстивъ
Калка от гръцката дума 'eusebēs'. Съставна дума от 'благо' (добро) и 'чест' (почит, уважение), отразяваща християнската концепция за праведност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- благочестив живот
- благочестив християнин
- благочестиво дело
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.