благочестие
[bɫɐɡoˈt͡ʃɛstiɛ]
благочестие значение:
Какво е благочестие? Искрено почитане на Бога и спазване на религиозните и нравствените предписания; набожност.
1. (религия/етика) Искрено почитане на Бога и спазване на религиозните и нравствените предписания; набожност.
- Ударение
- благочѐстие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бла-го-чес-ти-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на благочестие
(религия/етика)
- Животът на светеца е пример за смирение и благочестие.
Синоними на благочестие
Антоними на благочестие
Как се пише благочестие
Грешни изписвания: благочестийе, благо честие, блъгочестие, благучестие, благочестйе
Пише се слято. Завършва на -ие, което е типично за абстрактни съществителни от среден род.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благочестиѥ
Сложна дума, съставена от 'благо' (добро) и 'чест' (почит). Свързана е с превод на гръцки термини за набожност и праведен живот.
Употреба
Чести словосъчетания:
- християнско благочестие
- пример за благочестие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
