благочинен
[blɐgoˈt͡ʃinɛn]
благочинен значение:
Какво е благочинен? Който се отнася до спазването на реда и благоприличието (често в църковен контекст).
1. (църковен) Който се отнася до спазването на реда и благоприличието (често в църковен контекст).
2. (остаряло) Който е изпълнен с приличие, добър морал и възпитание.
- Ударение
- благочѝнен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бла-го-чи-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- благочинни
Примери за използване на благочинен
(църковен)
- Изискваше се благочинно поведение в храма.
(остаряло)
- Тя имаше вид на скромна и благочинна девица.
Синоними на благочинен
Антоними на благочинен
Как се пише благочинен
Грешни изписвания: благо чинен, блъгочинен, благучинен, благочйнен
Пише се слято като сложна дума с едно главно ударение. В множествено число се пише с двойно н (благочинни).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благо + чинъ
Сложна дума от 'благо' (добро) и 'чин' (ред, порядък, ранг). Калка на гръцкото 'euschemon'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- архиерейски благочинен
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
