благочинност
[bɫɐgoˈt͡ʃinost]
благочинност значение:
Какво е благочинност? Спазване на установения ред, благоприличие и добри нрави; поведение, което отговаря на високи морални норми.
1. (Пряко) Спазване на установения ред, благоприличие и добри нрави; поведение, което отговаря на високи морални норми.
- Ударение
- благочѝнност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бла-го-чин-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на благочинност
(Пряко)
- Тя се държеше с присъщата ѝ скромност и благочинност.
- В храма трябва да се пази тишина и благочинност.
Синоними на благочинност
Антоними на благочинност
Как се пише благочинност
Грешни изписвания: благочиност, блъгочинност, благучинност, благочйнност, благочиннуст
Думата се пише с двойно н (нн), защото едната съгласна е от корена (чин), а другата от наставката (-ност).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благъ + чинъ
Съставена от „благ“ (добър) и „чин“ (ред, порядък). Означава буквално „добър ред“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- християнска благочинност
- пример за благочинност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
