блажа
[ˈblaʒɐ]
блажа значение:
Какво е блажа? Ям храна от животински произход (месо, мляко, яйца) през дните, когато това е забранено от църковния пост; не постя.
1. (религия/бит) Ям храна от животински произход (месо, мляко, яйца) през дните, когато това е забранено от църковния пост; не постя.
2. (преносно) Изпитвам удоволствие, съблазнявам се, блазня се (често във възвратна форма или с допълнение).
3. (диалектно) Слагам мазнина в яденето.
- Ударение
- бла̀жа
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- бла-жа
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- блажа се
Примери за използване на блажа
(религия/бит)
- По време на Великия пост баба ми никога не блажеше.
- Днес е петък и не трябва да се блажи.
(преносно)
- Не се блажа от празни обещания.
- Той се блажеше от мисълта за голямата печалба.
(диалектно)
- Блажа чорбата с прясно масло.
Синоними на блажа
Как се пише блажа
Грешни изписвания: блажя, блъжа
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. завършва на -а (блажа), а не на -я, тъй като съгласната 'ж' е винаги твърда в съвременния български език.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блажити
Произлиза от корена *bolg- (свързан с *blagъ - благ, добър, приятен). Първоначалното значение е свързано с доставяне на удоволствие, а в църковен контекст се специализира като „ядене на блажна (мазна, животинска) храна“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- блажа се
- не блажа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
