блажено
[bɫaˈʒɛno]
блажено значение:
Какво е блажено? По начин, изразяващ висша радост, пълно щастие и спокойствие.
1. (Обща употреба) По начин, изразяващ висша радост, пълно щастие и спокойствие.
- Ударение
- блажѐно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- бла-же-но
- Род
- няма
- Мн. число
- няма
Примери за използване на блажено
(Обща употреба)
- Котката се протегна блажено на слънцето.
- Той се усмихна блажено, докато слушаше музиката.
Антоними на блажено
Как се пише блажено
Грешни изписвания: блаженно, блъжено, блажену
Думата се пише с едно н, тъй като е образувана от прилагателното 'блажен', което завършва на -ен (а не на -енен).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блаженъ
Произлиза от прилагателното 'блажен', което води началото си от старобългарската дума 'благъ' (добър, приятен) с наставката -ен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- усмихвам се блажено
- спя блажено
- въздишам блажено
Фразеологизми:
- блажено неведение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
