блаженство
[blaˈʒɛnstvɔ]
блаженство значение:
Какво е блаженство? Състояние на висше щастие, пълно спокойствие и душевна наслада.
1. (общо) Състояние на висше щастие, пълно спокойствие и душевна наслада.
2. (религия) В християнството – вечната радост на праведните в рая.
- Ударение
- блаже́нство
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бла-жен-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- блаженства
Примери за използване на блаженство
(общо)
- Тя затвори очи и се отдаде на блаженството, което музиката ѝ носеше.
- След дългия преход почивката беше истинско блаженство.
(религия)
- Светците постигат вечно блаженство чрез своите дела.
Как се пише блаженство
Грешни изписвания: блаженсво, блъженство, блаженству
Групата съгласни ств трябва да се изписва пълно.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блаженъ
Произлиза от старобългарското 'блаженъ' (щастлив, благословен), което е свързано с 'благъ' (добър).
Употреба
Чести словосъчетания:
- райско блаженство
- вечно блаженство
- изпитвам блаженство
Фразеологизми:
- на седмото небе от блаженство
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
