Енциклопедия на българския език

бледнеещ

[blɛdˈnɛɛʃt]

бледнеещ значение:

Какво е бледнеещ? Който става блед, губи цвета или яркостта си в момента.

1. (пряко) Който става блед, губи цвета или яркостта си в момента.
2. (преносно) Който губи своята сила, значение или изразителност.
Ударение
бледнѐещ
Част на речта
прилагателно име, неопределима част на речта
Сричкоделение
блед-не-ещ
Род
мъжки
Мн. число
бледнеещи
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бледнеещ

(пряко)
  • На хоризонта се виждаше бледнеещият диск на луната.
(преносно)
  • Споменът за събитието беше бледнеещ, но все още жив.

Антоними на бледнеещ

Как се пише бледнеещ

Грешни изписвания: бледнеящ, бледнещ
Причастието се образува от глаголната основа бледне- и наставката -ещ (за I и II спрежение).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:блед
Сегашно деятелно причастие, образувано от глагола 'бледнея' (старобългарски корен *blědъ).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бледнеещ образ
  • бледнееща светлина