бледнота
[blɛdnoˈta]
бледнота значение:
Какво е бледнота? Състояние, при което кожата или лицето нямат естествен цвят; липса на руменина.
1. (медицина/физиология) Състояние, при което кожата или лицето нямат естествен цвят; липса на руменина.
2. (преносно) Липса на яркост, изразителност или емоционална наситеност.
- Ударение
- бледнота̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- блед-но-та
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на бледнота
(медицина/физиология)
- Мъртвешка бледнота покри лицето му.
- Бледнотата на кожата може да е признак на анемия.
(преносно)
- Творбата страдаше от стилистична бледнота.
Синоними на бледнота
Антоними на бледнота
Как се пише бледнота
Грешни изписвания: бледност, бледнута
Пише се с о в наставката -ота.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бледен
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'бледен' чрез суфикса '-ота', характерен за образуване на съществителни за качество (срв. доброта, грозота).
Употреба
Чести словосъчетания:
- мъртвешка бледнота
- лицева бледнота
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
