Енциклопедия на българския език

блеещ

[ˈblɛɛʃt]

блеещ значение:

Какво е блеещ? Който издава характерен звук за овца или коза; който блее.

1. (пряко) Който издава характерен звук за овца или коза; който блее.
2. (преносно) Който гледа разсеяно, без разбиране или с глуповато изражение.
Ударение
блѐещ
Част на речта
прилагателно име, неопределима част на речта
Сричкоделение
бле-ещ
Род
мъжки
Мн. число
блеещи
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на блеещ

(пряко)
  • Стадото от блеещи овце се спусна към реката.
  • Чуваше се звукът на блеещ козел.
(преносно)
  • Ученикът стоеше с блеещ поглед пред дъската и не знаеше какво да каже.
  • Тълпата го гледаше с блеещо любопитство.

Синоними на блеещ

Антоними на блеещ

Как се пише блеещ

Грешни изписвания: блейещ, блеящ
Образува се от основата на глагола в сегашно време (блее-) и наставката '-щ' за сегашно деятелно причастие.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блѣѧти
Сегашно деятелно причастие от глагола 'блея'. Свързано със звукоподражателни корени в индоевропейските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • блеещо стадо
  • блеещ поглед