блеещ
[ˈblɛɛʃt]
блеещ значение:
Какво е блеещ? Който издава характерен звук за овца или коза; който блее.
1. (пряко) Който издава характерен звук за овца или коза; който блее.
2. (преносно) Който гледа разсеяно, без разбиране или с глуповато изражение.
- Ударение
- блѐещ
- Част на речта
- прилагателно име, неопределима част на речта
- Сричкоделение
- бле-ещ
- Род
- мъжки
- Мн. число
- блеещи
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
Примери за използване на блеещ
(пряко)
- Стадото от блеещи овце се спусна към реката.
- Чуваше се звукът на блеещ козел.
(преносно)
- Ученикът стоеше с блеещ поглед пред дъската и не знаеше какво да каже.
- Тълпата го гледаше с блеещо любопитство.
Синоними на блеещ
Антоними на блеещ
Как се пише блеещ
Грешни изписвания: блейещ, блеящ
Образува се от основата на глагола в сегашно време (блее-) и наставката '-щ' за сегашно деятелно причастие.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блѣѧти
Сегашно деятелно причастие от глагола 'блея'. Свързано със звукоподражателни корени в индоевропейските езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- блеещо стадо
- блеещ поглед
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
