бленуване
[blɛˈnuvɐnɛ]
бленуване значение:
Какво е бленуване? Процес на отдаване на мечти, силно желание или копнеж по нещо непостижимо или отдалечено; мечтаене.
1. (преносно) Процес на отдаване на мечти, силно желание или копнеж по нещо непостижимо или отдалечено; мечтаене.
- Ударение
- блену̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бле-ну-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- бленувания
Примери за използване на бленуване
(преносно)
- Дългото бленуване по свободата поддържаше духа му жив.
- Вместо да действа, той прекарваше времето си в безплодно бленуване.
Синоними на бленуване
Антоними на бленуване
Как се пише бленуване
Грешни изписвания: блинуване, бленоване, бленувъне
Пише се с е в корена (от блян, където променливото Я преминава в Е пред мека сричка в глагола, но тук се запазва по традиция от глаголната основа).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:блян
Отглаголно съществително от 'бленувам', което произлиза от старинната дума 'блян' (мечта, илюзия, сън). Коренът има славянски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сладко бленуване
- младежко бленуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
