„бленуващо“ е форма на думата бленувам.
бленувам
[blɛˈnuvɐm]
бленувам значение:
Какво е бленувам? Мечтая силно и страстно за нещо труднопостижимо или желано; копнея.
1. (пряко) Мечтая силно и страстно за нещо труднопостижимо или желано; копнея.
2. (остаряло) Виждам насън, бълнувам, имам видения.
- Ударение
- бленýвам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- бле-ну-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
Форми на думата бленувам 40
- бленува
- бленуват
- бленуваш
- бленуваме
- бленувате
- бленуваше
- бленувай
- бленувайки
- бленувайте
- бленувал
- бленувала
- бленували
- бленувало
- бленувалия
- бленувалата
- бленувалите
- бленувалият
- бленувалото
- бленуван
- бленувана
- бленувани
- бленувано
- бленувания
- бленуваната
- бленуваните
- бленуваният
- бленуваното
- бленувах
- бленуваха
- бленувахме
- бленувахте
- бленуващ
- бленуваща
- бленуващи
- бленуващо
- бленуващия
- бленуващата
- бленуващите
- бленуващият
- бленуващото
Примери за използване на бленувам
(пряко)
- Тя бленуваше за пътешествие до далечни острови.
- Цял живот бленува за свободата на своя народ.
(остаряло)
- Болният бленуваше в треската си.
Синоними на бленувам
Антоними на бленувам
Как се пише бленувам
Грешни изписвания: блянувам, бленовам, бленувъм
Въпреки че коренната дума е 'блян', при глагола се извършва промяна на ятовата гласна (или просто словообразувателен модел с 'е') и се пише 'бленувам'. В западнобългарските говори е винаги с 'е'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:блян
Произлиза от съществителното 'блян' (мечта, видение), което има старобългарски корени (срв. обленити – заблуждавам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- бленувам за любов
- бленувам щастие
- бленувам свобода
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.