бого-
[ˈbɔɡo]
бого- значение:
Какво е бого-? Първа съставна част на сложни съществителни и прилагателни имена, която внася значение за връзка с Бог, божество или религиозен култ.
1. (словообразуване) Първа съставна част на сложни съществителни и прилагателни имена, която внася значение за връзка с Бог, божество или религиозен култ.
- Ударение
- бо̀го-
- Част на речта
- неопределима част на речта
- Сричкоделение
- бо-го
Примери за използване на бого-
(словообразуване)
- богомил
- богослужение
- богобоязлив
- богопомазан
Как се пише бого-
Грешни изписвания: буго-, богу-
Пише се слято като първа част на сложни думи (напр. богомисъл), освен в редки случаи на окказионализми или поетични лицензии.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:богъ
Първа съставна част на сложни думи, произлизаща от старобългарската дума 'богъ' (Deus). Използва се за образуване на думи, свързани с Бог, религия или божествени качества.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
