Енциклопедия на българския език

бого-

[ˈbɔɡo]

бого- значение:

Какво е бого-? Първа съставна част на сложни съществителни и прилагателни имена, която внася значение за връзка с Бог, божество или религиозен култ.

1. (словообразуване) Първа съставна част на сложни съществителни и прилагателни имена, която внася значение за връзка с Бог, божество или религиозен култ.
Ударение
бо̀го-
Част на речта
неопределима част на речта
Сричкоделение
бо-го
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бого-

(словообразуване)
  • богомил
  • богослужение
  • богобоязлив
  • богопомазан

Как се пише бого-

Грешни изписвания: буго-, богу-
Пише се слято като първа част на сложни думи (напр. богомисъл), освен в редки случаи на окказионализми или поетични лицензии.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:богъ
Първа съставна част на сложни думи, произлизаща от старобългарската дума 'богъ' (Deus). Използва се за образуване на думи, свързани с Бог, религия или божествени качества.