боголюбец
[boɡoˈlʲubɛt͡s]
боголюбец значение:
Какво е боголюбец? Човек, който искрено обича Бога, почита го и следва Божиите заповеди; набожен, благочестив човек.
1. (религия) Човек, който искрено обича Бога, почита го и следва Божиите заповеди; набожен, благочестив човек.
- Ударение
- боголю̀бец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бо-го-лю-бец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- боголюбци
Примери за използване на боголюбец
(религия)
- Старият отшелник беше известен като истински боголюбец, посветил живота си на молитва.
- В храма се събираха смирени боголюбци за вечерната литургия.
Синоними на боголюбец
Как се пише боголюбец
Грешни изписвания: боголубец, буголюбец, богулюбец
Думата е сложна съставна. Пише се слято. Втората съставка съдържа корена -люб-, който се изписва с ю след мека съгласна.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:богъ + любити
Сложена дума, образувана от основите на съществителното 'бог' и глагола 'любя' (обичам). Вероятна калка на гръцкото θεόφιλος (теофилос) – 'любим на Бога' или 'обичащ Бога'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- смирен боголюбец
- ревнив боголюбец
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
