боголюбив
[boɡoljuˈbif]
боголюбив значение:
Какво е боголюбив? Който обича Бога; набожен, благочестив, ревностен във вярата.
1. (религия) Който обича Бога; набожен, благочестив, ревностен във вярата.
- Ударение
- боголюби'в
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бо-го-лю-бив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- боголюбиви
Примери за използване на боголюбив
(религия)
- Той беше кротък и боголюбив човек, който спазваше всички пости.
- Боголюбивият народ изпълни храма на празника.
Синоними на боголюбив
Антоними на боголюбив
Как се пише боголюбив
Грешни изписвания: боголубив, буголюбив, богулюбив, боголюбйв
Пише се слято, съединителната гласна е 'о', коренът е 'люб'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бог + любя
Сложна дума от 'Бог' и глагола 'любя' (обичам), образувана с помощта на съединителна гласна 'о'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- боголюбив християнин
- боголюбив народ
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
