Dumite-BG – онлайн речник за българския език

болничав

[bolniˈt͡ʃaf]

болничав значение:

Какво е болничав? Който боледува често; със слабо здраве.

1. (медицина / общо) Който боледува често; със слабо здраве.
2. (преносно) Който изглежда като болен; бледен, измъчен.
Ударение
болнича̀в
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
бол-ни-чав
Род
мъжки
Мн. число
болничави
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на болничав

(медицина / общо)
  • Като дете той беше много болничав и често отсъстваше от училище.
  • Тя е с крехка и болничава структура.
(преносно)
  • Лицето му имаше болничав вид след безсънната нощ.
  • Слънцето хвърляше болничава светлина през мръсните прозорци.

Синоними на болничав

Антоними на болничав

Как се пише болничав

Грешни изписвания: болничев, булничав, болнйчав, болничъв
Наставката е -ав (след 'ч'), а не -ев.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:болница / болен
Произлиза от корена 'бол-' (болен, болка) с наставка, индикираща склонност или прилика.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • болничав вид
  • болничаво дете
  • болничав тен

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.