Dumite-BG – онлайн речник за българския език

браво

[ˈbravo]

браво значение:

Какво е браво? Възклицание, с което се изразява одобрение, похвала или възхищение от нечия постъпка или успех.

1. (пряко) Възклицание, с което се изразява одобрение, похвала или възхищение от нечия постъпка или успех.
2. (ирония) Израз на недоволство или укор при нелепа грешка (в ироничен контекст).
Ударение
бра̀во
Част на речта
междуметие, съществително име, частица
Сричкоделение
бра-во
Род
среден
Мн. число
бравота (рядко, разг.)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на браво

(пряко)
  • Браво, справи се отлично със задачата!
  • Викахме „браво“ след края на представлението.
(ирония)
  • Браво бе, счупи ли го вече?
  • Браво на тебе, пак закъсня!

Антоними на браво

Как се пише браво

Грешни изписвания: бравоо, бръво, браву

Думата се пише с о накрая, тъй като е заемка от италиански, където окончанието е -o.

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:bravo
Заемка от италиански език (bravo), където първоначално означава 'смел', 'храбър', 'дивак', а по-късно придобива значение на възклицание за одобрение. В българския език навлиза през западноевропейско влияние.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • викам браво
  • едно голямо браво

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.