брамин
[brɐˈmin]
брамин значение:
Какво е брамин? Член на най-висшата от четирите основни касти (варни) в индуизма, традиционно съставена от жреци, учители и пазители на свещеното знание.
1. (религия/етнография) Член на най-висшата от четирите основни касти (варни) в индуизма, традиционно съставена от жреци, учители и пазители на свещеното знание.
- Ударение
- брамѝн
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бра-мин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- брамини
Примери за използване на брамин
(религия/етнография)
- Брамините извършваха сложния ритуал в храма.
- В традиционното индийско общество само брамин може да чете Ведите.
Синоними на брамин
Как се пише брамин
Грешни изписвания: бромин, бръмин, брамйн
Може да се срещне и като брахман, но формата брамин е утвърдена в по-старата литература.
Етимология
Произход:Санскрит
Оригинална дума:brāhmaṇa
През френски или английски от санскритската дума 'brāhmaṇa' (жрец), свързана с Брахма.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
