бранник
[ˈbranːik]
бранник значение:
Какво е бранник? Човек, който участва в битка; воин, защитник на отечеството.
1. (поетично/остаряло) Човек, който участва в битка; воин, защитник на отечеството.
2. (история) Член на младежката националистическа организация „Бранник“ в България (1940 – 1944 г.).
- Ударение
- бра̀нник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бран-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бранници
Примери за използване на бранник
(поетично/остаряло)
- Той падна като достоен бранник за свободата на родината си.
- Смелите бранници отблъснаха вражеското нападение.
(история)
- Униформите на организацията „Бранник“ бяха задължителни за учениците през този период.
Как се пише бранник
Грешни изписвания: браник, брънник, браннйк
Думата се пише с двойно н, тъй като е образувана от корена бран (завършващ на 'н') и наставката -ник (започваща с 'н').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бранъ
Произлиза от съществителното 'бран' (битка, война, отбрана) и наставката за деятел '-ник'. Коренът има общославянски произход, свързан с идеята за защита и борба.
Употреба
Чести словосъчетания:
- смел бранник
- паднал бранник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
