Dumite-BG – онлайн речник за българския език

бригадирче

[briɡaˈdirt͡ʃɛ]

бригадирче значение:

Какво е бригадирче? Млад участник в младежка трудова бригада; дете или юноша, включен в трудова дейност.

1. (история/социология) Млад участник в младежка трудова бригада; дете или юноша, включен в трудова дейност.
2. (разговорно) Дете, което се опитва да командва или ръководи другите; малък лидер.
Ударение
бригад̀ирче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бри-га-дир-че
Род
среден
Мн. число
бригадирчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бригадирче

(история/социология)
  • Най-малкото бригадирче носеше знамето на отряда.
  • Всички бригадирчета се събраха около огъня вечерта.
(разговорно)
  • Виж го нашето бригадирче как раздава задачи на баба си.

Синоними на бригадирче

Как се пише бригадирче

Грешни изписвания: брйгадирче, бригъдирче, бригадйрче
Пише се с 'и' в корена (от бригада).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:brigadier
От френското 'brigadier' (началник на бригада), навлязло през руски или немски. В българския контекст думата придобива специфично значение по време на бригадирското движение (1946–1989).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • младо бригадирче
  • смело бригадирче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.