Dumite-BG – онлайн речник за българския език

брилянтин

[briʎanˈtin]

брилянтин значение:

Какво е брилянтин? Ароматизирано мазно козметично средство (помада или течност) за коса, което ѝ придава блясък и я фиксира.

1. (Козметика) Ароматизирано мазно козметично средство (помада или течност) за коса, което ѝ придава блясък и я фиксира.
Ударение
брилянтѝн
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бри-лян-тин
Род
мъжки
Мн. число
брилянтини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на брилянтин

(Козметика)
  • Косата му беше пригладена назад с обилно количество брилянтин.
  • Модата на брилянтина отминава в средата на XX век.

Синоними на брилянтин

Как се пише брилянтин

Грешни изписвания: брилантин, брелянтин, брйлянтин, брилянтйн
Пише се с ля (мекост на съгласната л), съобразно френския изговор и българската транскрипция на 'brillant'.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:brillantine
Произлиза от френското 'brillant' (блестящ) + наставка.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • намазан с брилянтин
  • течен брилянтин

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.