бримча
[ˈbrimt͡ʃɐ]
бримча значение:
Какво е бримча? Правя, образувам бримки; зашивам нещо с бод, подобен на бримка.
1. (текстил / занаяти) Правя, образувам бримки; зашивам нещо с бод, подобен на бримка.
2. (преносно / разговорно) Впримчвам, улавям нещо в примка (по-рядка употреба).
- Ударение
- бри'мча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- брим-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- набримча
Примери за използване на бримча
(текстил / занаяти)
- Шивачката бримчеше края на плата, за да не се разнищва.
(преносно / разговорно)
- Ловецът се опитваше да бримчи дивеча с хитри капани.
Антоними на бримча
Как се пише бримча
Грешни изписвания: бремча, брймча
Пише се с 'и' в корена, проверява се с думата 'бримка'. Спрежението е трето (бримча, бримчиш, бримчи).
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Breme / Brämchen
Произлиза от съществителното 'бримка' (връзка, примка), което е заемка от немски.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
