бричка
[ˈbrit͡ʃkɐ]
бричка значение:
Какво е бричка? Лек пътнически файтон или каруца, теглена от един или два коня, обикновено с покрив.
1. (Историческо) Лек пътнически файтон или каруца, теглена от един или два коня, обикновено с покрив.
2. (Разговорно / Жаргон) Стар, раздрънкан автомобил в лошо техническо състояние.
- Ударение
- брѝчка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- брич-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- брички
Примери за използване на бричка
(Историческо)
- Старият коняр затегна колана на коня и се качи на бричката.
- Пътят беше прашен и бричката се тресеше при всяка неравност.
(Разговорно / Жаргон)
- Още ли караш онази стара бричка, или си купи нова кола?
- Тази бричка едва качва баира.
Антоними на бричка
Как се пише бричка
Грешни изписвания: бришка, брйчка
Пише се с ч, тъй като е умалително съществително (сравнете с полския оригинал).
Етимология
Произход:Полски
Оригинална дума:bryczka
Заета чрез руски 'бричка' от полското 'bryczka', умалително от 'bryka' (товарен фургон).
Употреба
Чести словосъчетания:
- стара бричка
- раздрънкана бричка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
