Dumite-BG – онлайн речник за българския език

броячка

[broˈjat͡ʃkɐ]

броячка значение:

Какво е броячка? Устройство, машина или уред, предназначен за автоматично преброяване на обекти (банкноти, монети, частици и др.).

1. (техника) Устройство, машина или уред, предназначен за автоматично преброяване на обекти (банкноти, монети, частици и др.).
2. (фолклор) Детско стихче, което се използва в игрите за разпределяне на ролите или за определяне кой ще гони (броилка).
Ударение
броя́чка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бро-яч-ка
Род
женски
Мн. число
броячки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на броячка

(техника)
  • Банковият служител постави парите в броячката за банкноти.
  • Гаигеровата броячка отчете повишена радиация.
(фолклор)
  • Децата започнаха играта с позната броячка.
  • „Онче, бонче“ е популярна детска броячка.

Как се пише броячка

Грешни изписвания: броечка, бруячка
Думата се образува от глагола броя и наставката -ачка. Пише се с я, а не с е.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:броя
Произлиза от глагола 'броя' + суфикс за оръдие/деятел '-ачка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гаигерова броячка
  • електронна броячка
  • броячка за пари

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.