Dumite-BG – онлайн речник за българския език

брулене

[ˈbrulɛnɛ]

брулене значение:

Какво е брулене? Действието по сваляне на плодове или листа от дърво чрез удряне (обикновено с дълъг прът) или силно разклащане.

1. (селско стопанство) Действието по сваляне на плодове или листа от дърво чрез удряне (обикновено с дълъг прът) или силно разклащане.
Ударение
бру̀лене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бру-ле-не
Род
среден
Мн. число
бруления
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на брулене

(селско стопанство)
  • Бруленето на орехите започва късно наесен.
  • След силното брулене от вятъра, земята беше покрита с листа.

Синоними на брулене

Как се пише брулене

Грешни изписвания: бролене
Пише се с 'у' в корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бруля
Отглаголно съществително от глагола 'бруля'. Коренът е свързан с идеята за бърсане, сваляне, бръснене.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • брулене на орехи
  • брулене на маслини
Фразеологизми:
  • брули ме вятър

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.