бръмчило
[brəmˈt͡ʃiɫo]
бръмчило значение:
Какво е бръмчило? Предмет, уред или детска играчка, който издава бръмчащ звук.
1. (техника/бит) Предмет, уред или детска играчка, който издава бръмчащ звук.
2. (преносно/разговорно) Човек, който говори много, досажда с приказки или постоянно се оплаква; мърморейки.
3. (зоология/диалектно) Насекомо, което бръмчи при летеж.
- Ударение
- бръмчѝло
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бръм-чи-ло
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- бръмчила
Примери за използване на бръмчило
(техника/бит)
- Детето си играеше с някакво пластмасово бръмчило.
- Старият вентилатор беше станал истинско бръмчило.
(преносно/разговорно)
- Голямо бръмчило е тая жена, устата ѝ не се затваря.
- Остави го това бръмчило, само надува главите на хората.
(зоология/диалектно)
- Около лампата се въртеше едно досадно бръмчило.
Антоними на бръмчило
Как се пише бръмчило
Грешни изписвания: бръмчилу, брамчило, бръмчйло
Думата се пише с ъ в корена и и в окончанието за среден род -ло.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бръмча
Произлиза от глагола 'бръмча' (звукоподражателен корен) + наставка за средство/оръдие '-ило'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
