бръснарче
[brɐˈsnart͡ʃɛ]
бръснарче значение:
Какво е бръснарче? Чирак при бръснар; млад бръснар.
1. (пряко) Чирак при бръснар; млад бръснар.
2. (разговорно) Синът на бръснаря.
- Ударение
- бръснàрче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бръс-нар-че
- Род
- среден
- Мн. число
- бръснарчета
Примери за използване на бръснарче
(пряко)
- Бръснарчето внимателно насапуниса лицето на клиента.
(разговорно)
- Малкото бръснарче тичаше около стола на баща си.
Синоними на бръснарче
Антоними на бръснарче
Как се пише бръснарче
Грешни изписвания: браснарче, бръснърче
Основната гласна в корена е ъ (от старобълг. голяма носовка/ер). Пише се с, а не з.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:брасънъ
Умалително от „бръснар“. Коренът е свързан със старобългарския глагол „бръснѫти“ (бръсна, стържа).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
