Dumite-BG – онлайн речник за българския език

бръснене

[brɤsnɛnɛ]

бръснене значение:

Какво е бръснене? Премахване на косми от кожата (лицето, главата или тялото) чрез отрязването им с бръснач, самобръсначка или електрически уред.

1. (битово) Премахване на косми от кожата (лицето, главата или тялото) чрез отрязването им с бръснач, самобръсначка или електрически уред.
2. (жаргон/преносно) Измамване на някого в парично отношение, вземане на твърде висока цена.
Ударение
бръ̀снене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бръс-не-не
Род
среден
Мн. число
бръснения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бръснене

(битово)
  • Сутрешното бръснене беше част от неговия ритуал.
  • Ножчето за бръснене се беше изтъпило.
(жаргон/преносно)
  • В този сервиз падна голямо бръснене за смяна на маслото.

Синоними на бръснене

Как се пише бръснене

Грешни изписвания: бръсненйе, браснене

Пише се с ъ в корена и завършва на -ене.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бръснути
Наследник на праславянския корен *brys- (стържа, режа). Сродна с думи в други славянски езици (руски: брить).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пяна за бръснене
  • ножче за бръснене
  • гладко бръснене

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.